1. Трансхуманизмът е движение, което подкрепя проучването, създаването и използването на технологии за подобряване на човешките способности и преодоляване на биологичните ни ограничения, чрез подобрения на нашите сетива, мислене, контрол на емоциите, здраве, дълголетие или други характеристики.
2. Трансхуманизмът може да включва (но не е задължително да съдържа само) следните технологии: използване на мозъчно-компютърни интерфейси за увеличаване на познавателните ни способности (Neuralink, Neurosity, Synchron), физическо и умствено сливане с роботи и изкуствен интелект, използване на генно инженерство за подобряване на физическите и менталните ни характеристики, използване на технологии и средства против стареене и др.

Инфослайд 1:
Ели Коен е гражданин на Израел на средна възраст в щастлив брак. И Ели и жена му работят на скучни и посредствени чиновнически длъжности. Към момента не са добре финансово, но свързватт двата края и по изключние си позволяватт различни екстри. В момента очакват дете.

Инфослайд 2:
Ели е огромен патриот и националист. Като студент е живял няколко години в Египет, където се е научили да поддържате прикритие в арабско общество, да се разбира с араби и да създавате добри връзки и впечатления у непознати хора.
По време на престоя си там Ели е рисковал живота си като е помагал на евреи да избягат в Израел, което му е помогнало да установил контакт с израелската разузнавателна агенция - Мосад.

Инфослайд 3:
Наскоро Мосад предлага на Ели да стане техен агент под прикритие в Дамск - столица на тогавашният основен геополитически враг на Израел - Сирия. Там ще трябва да се внедри в обществото, да останови връзки с местни влиятелни политически, военни и бизнес лидери и да докладва информация за дейността на сирийската държава на Израел - често рийскувайки живота си.
Това означава, че Ели ще трябва да отсъства от дома си за дълги периоди от време, като връщането у дома ще е само за няколко седмици, когато се случи. В замяна - Ели ще получава огромна заплата, а семейството му ще получава всичко, от което се нуждае, от държавата.

За целите на този дебат доминиращите политически партии са тези, които са печелили многократно избори и са на власт от дълго време. Дебата презюмира, че властта може да бъде предадена в резултат на честни избори и след тях да има успешно прехвърляне на властта.

Индивидуалистичният (Girlboss) феминизъм има следните принципи:
1. Набляга на личната автономия, правото на избор и равенството пред закона.
2. Цели се в социална промяна на държавно ниво само що се касае до равни права и антидискриминационно законодателство с цел равенство. Индивидуалистичният феминизъм е против политики и закони приоритизиращи жените над мъжете, които биха им дали специални привилегии.
3. Насърчава жените да поемат пълна отговорност за собствения си живот. Според него, жените могат да успеят вътре в системата ако имат правилната нагласа и желанието да успеят.

Социалният феминизъм има следните принципи:
1. Формалното равенство пред закона е само първата стъпка към освобождение и не е достатъчно само по себе си. Държавата трябва да има активна роля в това да дава привилегии, финансова и социална помощ на жените.
2. Окуражава повече дискусия за структурните проблеми в обществото и проблематичните социални норми, които пречат на жените да успяват.
3. Смята, че вместо да работят в системата, жените трябва активно да се организират и колективизират заедно за да я променят.

Индивидуалистичният (Girlboss) феминизъм и социалният феминизъм за опониращи/обратни позиции. Те са взаимоизключващи се и не може да заемете части от двете позиции.

След падането на комунизма в края на 20-ти век в много посткомунистически държави се наблюдава възраждане на религията. Това отчасти се дължи на факта, че по време на режима религиите са били силно репресирани и дори преследвани. Например - в Албания от 2% преброени като религиозни през 1990, числото скача до 56% в 2023г. В Грузия от 12% стават 83%.

Комунално отглеждане е когато повече от двама възрастни, дори без биологични връзки, отглеждат едно дете заедно, като живеят на едно място. Това може да включва (но не задължително) и модел, в който има специални настойници, които помагат на биологичните родители при отглеждането на детето и получават заплата от обществото, държавата или други източници.